♥ Приказка за светлината на ноември
(Autumn Landscape, 1877, by Paul Gauguin)
♥ Светлината на ноември
Някога доста от дълго време имало едно малко момче, което живеело с майка си и татко си. Цяло лято играело босоного и по тънка ризка под жарките слънчеви лъчи. Но един ден земята почнала да изстива и то трябвало да обуе обувките си. Задухал леден вятър и момчето почнало да трепери. Изтичало вкъщи да си облече пуловер, който да го стопли. Листата почнали да се обагрят и да падат безшумно на земята.
„ Какво става? ” – попитало то майка си. „ Дойде есента – дала отговор майката, – а скоро и зимата ще се запъти насам. Виждаш ли по какъв начин катеричките натрупат орехи за зимата? Мишките събират семенца, а козината на нашето куче става по-красива и гъста, с цел да го топли през зимата. ”
Малкото момче размишлявало няколко дни и забелязало, че катеричките събират орехи. После погалило кученцето и забелязало, че козината му е станала по-гъста и рунтава.
След още няколко дни детето споделило на майка си: „ Мамо, светът грееше в светлина, а в този момент на открито е все по-тъмно. Ще става ли още по-тъмно? ” „ Да, с всеки минал ден ще става все по-тъмно и по-тъмно. Земята се приготвя за сън. ” „ Мамо, а ще става ли по-студено? ” „ Не – дала отговор майка му, – ще бъде топло, само че ние няма да разчитаме толкоз на слънчевата топлота. През тези тъмни и студени месеци ще разчитаме на личната си топлота. ” „ Но по какъв начин? ” – полюбопитствало момчето. „ Ще палим огън в камините, ще обличаме топли облекла и ще вършим фенери, с които да разнасяме нашата светлина и топлота на открито в мрака. Ще топлим себе си и другите като вършим добрини и стопляме сърцата. ”
Малкото момче и родителите му създали фенери, с цел да дадат своята топлота и светлина на света. Те излезли в мрака с фенерите си, пели сладки песни, хлопали по вратите на съседите си и им подарявали прясно опечени сладкиши. Момчето и фамилията му запазили своите светлини запалени и своите сърца топли през цялата есен и зима.
Източник:
Рисунка: Autumn Landscape, 1877, by Paul Gauguin; chinaoilpaintinggallery
